Манастирите на Метеора
11:33
Освен величествена природна красота, Метеора предлага и едно истинско духовно изживяване, дори ако не сте особено набожен като мен.
Манастирите на Метеора съхраняват множество православни християнски светини – мощи на светци, уникални чудотворни икони, старинни ръкописи и т.н. Паметници на православното християнско изкуство, които си струва да видите с очите си.
Метеора има 24 манастира. Отворени за туристи са 6 от тях.
Нашата група посети два от манастирите на Метеора. За тях ще ви разкажа в тази тема.
Първият манастир, който видяхме беше женският метох “Свети Стефан“


Гъста мъгла обвиваше манастирския двор и това сякаш засили усещането за мистично божествено присъствие.

Удивително е как се изострят сетивата, щом прекрачиш прага на божия храм.
Аз не съм особено вярваща, но усещането което получих при вида на това спокойствие и тишина, гъстата мистична мъгла, обвила двора на манастира, мириса на тамян, старинните икони и една жена преклонила глава пред мощите на светеца, всичко това предизвика у мен дълбоко вълнение.
В манастирите е забранено да се влиза с къси панталони, жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене. На входа на манастира има поли за жените, които са обути с панталони. Женската част на групата обу полите и влязохме да разгледаме.



В манастира има два храма – стария храм на “Св. Стефан“ - изграден е в 1350г. със стенописи от 1501г. повредени от времето и по-новия храм на Св. Хараламби изграден преди 2 века.
Главният храм е светъл и внушителен със съвременни стенописи и изключителни дърворезби. Там се намират и мощите на Св. Хараламби.
В двора на манастира жената, която видях в храма да се моли пред мощите на светеца ме заговори – по вида и личеше, че е богата дама, гъркиня. Гърците за разлика от нас, българите са много набожни. Попита ме от къде сме и каза, че непременно трябва да видим и мъжкия манастир – най-големия и най-важния от манастирите на Метеора.
Запалихме по свещичка за здраве и се отправихме натам.

Мъжкият манастир „Свето Преображение Господне“ е съграден върху най-високата трапецовидна скала (400 м висока).
Автобусът ни спря в подножието на скалата.
До манастира се стига с изкачването на 140 стъпала. Гледката която се открива пред очите на туриста е неописуемо величествена:




"Свето Преображение Господне" или наречен още Великия Метеор е най-големия, най-стария и най-важния манастир на Метеорите.


В него са събрани много истински съкровища – творби на изключително църковно изкуство, стари ръкописи и мощи на светци.


Комплексът от сгради включва освен голямата църква, два параклиса, трапезария, кухня, килии, болница или старопиталище, кулата където е имало чекрък за пренасяне на хора и предмети и отшелническото място на създателя и ктитор на манастира Св.Атанасий.




Църквата на манастира е изградена в 1380г.
Това е един кръстовиден храм с 4 колони и ниши в краищата, украсен с богата вградена керамика.
Напомня на несебърските църкви:

Във вътрешността си има забележителни иконописи и изключителни преносими икони.
Иконостасът е с позлатена дърворезба, както и тронът на деспота с вградени гравирани орнаменти от седеф.
В манастира има много интересни неща за гледане -
килиите на монасите и манастирската изба, превърната в музей в момента, например.


Едно от любопитните места в манастира е столовата на монасите:


Обърнете внимание как ръбовете на масите са обърнати нагоре. Това е, за да не се разпилява и една троха хляб, защото хлябът е свещен.
Хлябът е тялото господне, трябва да се уважава и не бива да се разхищава.

Едната от монашеските килии е със затворена врата, а на нея е изрязан широк отвор.
Надничам – на рафтове се наредени черепи, много черепи –мощи на монасите живели тук през виковете.
Странно, но точно тази снимка се размаза ужасно много и не се вижда нищо на нея. Странно е защото, когато потърсих из нета, прочетох, че и на други хора се е случило същото – точно тази снимка не е станала. Предполагам има си логично обяснение, но не това е важно. По-важно е , че кадъра се запечата в съзнанието ми и ще го запомня завинаги, както и усещането, което предизвика в мен посещението на манастирите на Метеора.
От една площадка-тераса в манастира пред очите на туристите се открива величествена панорамна гледка.




Едва ли пътеписа ми е успял да пресъздаде всички ония емоции, които предизвика у мен Метеора - въздействието на величествената природна красота и мистичното божествено присъствие.
Метеора трябва да се види на живо. Метеора трябва да се преживее лично...
Вижте още:
Метеора – докосване до божественото
Солун – видео разказ
Манастирите на Метеора съхраняват множество православни християнски светини – мощи на светци, уникални чудотворни икони, старинни ръкописи и т.н. Паметници на православното християнско изкуство, които си струва да видите с очите си.
Метеора има 24 манастира. Отворени за туристи са 6 от тях.
Нашата група посети два от манастирите на Метеора. За тях ще ви разкажа в тази тема.
Първият манастир, който видяхме беше женският метох “Свети Стефан“


Гъста мъгла обвиваше манастирския двор и това сякаш засили усещането за мистично божествено присъствие.

Удивително е как се изострят сетивата, щом прекрачиш прага на божия храм.
Аз не съм особено вярваща, но усещането което получих при вида на това спокойствие и тишина, гъстата мистична мъгла, обвила двора на манастира, мириса на тамян, старинните икони и една жена преклонила глава пред мощите на светеца, всичко това предизвика у мен дълбоко вълнение.
В манастирите е забранено да се влиза с къси панталони, жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене. На входа на манастира има поли за жените, които са обути с панталони. Женската част на групата обу полите и влязохме да разгледаме.



В манастира има два храма – стария храм на “Св. Стефан“ - изграден е в 1350г. със стенописи от 1501г. повредени от времето и по-новия храм на Св. Хараламби изграден преди 2 века.
Главният храм е светъл и внушителен със съвременни стенописи и изключителни дърворезби. Там се намират и мощите на Св. Хараламби.
В двора на манастира жената, която видях в храма да се моли пред мощите на светеца ме заговори – по вида и личеше, че е богата дама, гъркиня. Гърците за разлика от нас, българите са много набожни. Попита ме от къде сме и каза, че непременно трябва да видим и мъжкия манастир – най-големия и най-важния от манастирите на Метеора.
Запалихме по свещичка за здраве и се отправихме натам.

Мъжкият манастир „Свето Преображение Господне“ е съграден върху най-високата трапецовидна скала (400 м висока).
Автобусът ни спря в подножието на скалата.
До манастира се стига с изкачването на 140 стъпала. Гледката която се открива пред очите на туриста е неописуемо величествена:




"Свето Преображение Господне" или наречен още Великия Метеор е най-големия, най-стария и най-важния манастир на Метеорите.


В него са събрани много истински съкровища – творби на изключително църковно изкуство, стари ръкописи и мощи на светци.


Комплексът от сгради включва освен голямата църква, два параклиса, трапезария, кухня, килии, болница или старопиталище, кулата където е имало чекрък за пренасяне на хора и предмети и отшелническото място на създателя и ктитор на манастира Св.Атанасий.




Църквата на манастира е изградена в 1380г.
Това е един кръстовиден храм с 4 колони и ниши в краищата, украсен с богата вградена керамика.
Напомня на несебърските църкви:

Във вътрешността си има забележителни иконописи и изключителни преносими икони.
Иконостасът е с позлатена дърворезба, както и тронът на деспота с вградени гравирани орнаменти от седеф.
В манастира има много интересни неща за гледане -
килиите на монасите и манастирската изба, превърната в музей в момента, например.


Едно от любопитните места в манастира е столовата на монасите:


Обърнете внимание как ръбовете на масите са обърнати нагоре. Това е, за да не се разпилява и една троха хляб, защото хлябът е свещен.
Хлябът е тялото господне, трябва да се уважава и не бива да се разхищава.

Едната от монашеските килии е със затворена врата, а на нея е изрязан широк отвор.
Надничам – на рафтове се наредени черепи, много черепи –мощи на монасите живели тук през виковете.
Странно, но точно тази снимка се размаза ужасно много и не се вижда нищо на нея. Странно е защото, когато потърсих из нета, прочетох, че и на други хора се е случило същото – точно тази снимка не е станала. Предполагам има си логично обяснение, но не това е важно. По-важно е , че кадъра се запечата в съзнанието ми и ще го запомня завинаги, както и усещането, което предизвика в мен посещението на манастирите на Метеора.
От една площадка-тераса в манастира пред очите на туристите се открива величествена панорамна гледка.




Едва ли пътеписа ми е успял да пресъздаде всички ония емоции, които предизвика у мен Метеора - въздействието на величествената природна красота и мистичното божествено присъствие.
Метеора трябва да се види на живо. Метеора трябва да се преживее лично...
Вижте още:
Метеора – докосване до божественото
Солун – видео разказ
Мъжкият манастир „Свето Преображение Господне“ e уникално място